7 основни правила, за да сме конструктивни
Баща и син разговарят. Илюстрация: Guliver / iStock
Колкото и да обичаме децата си, се налага да ги поощряваме, но и да наказваме, и да ги критикуваме.
Критиката, естествено е негативна, но заедно с другите възпитателни похвати трябва да дава добър ефект и ново познание.
Тя може да подейства като стимул, но може да смаже детето и да убие всякакво желание у него да върви в правилната посока. Зависи от нас.
Тя ще е конструктивна ако:
- помага на детето да получи нов опит и знания,
- помага за самоанализа,
- помага да стигне до правилно решение,
- допринася за по-голяма гъвкавост и адекватност на поведението.
За да има полза от нея обаче, тя трябва да е конструктивна. Иначе ще доведе до отчуждение и ще го нарани.
Как да го критикуваме, без да го обидим
Има няколко правила, които е добре да спазваме, когато критикуваме детето.
Критиката не бива да се превръща в наказание. Нейната цел е да коригира поведението на детето. Крясъците и виковете разтоварват вашето напрежение, но предизвикват у детето защитна реакция: сълзи, обида дори гняв. Затова критикувайте с възможно най-спокоен тон, като внимателно подбирате думите си.
Агресивната критика не мотивира детето, а го прави психически неустойчиво и слабо.
Критиката трябва да е доброжелателна. Повишаването на тона и грубите думи не са подходящи. Това е наказание, а не критика. Обидите унижават детето. То се озлобява, обижда, мрази ви. Постоянното използване на подобен метод понижава самочувствието и създава комплекси. Нараненото дете не е способно правилно да възприема думите ви, то усеща само вашия гняв и недоволство. Подобна критика няма възпитателен ефект.
Детето винаги е добро и обичано, но неговите постъпки може да не са правилни и да са лоши. Недопустимо е да му казвате: „Ти да не си сляп?“ или „С две леви ръце ли дължиш?“
Критиката трябва да мотивира, не да обезсърчава. Затова е важно не само да изтъквате грешките, а да обяснявате последствията от дадено поведение.
По-важно е умението да се поправи грешката, не да не се допуска. Няма идеални хора.
Баща и син разговарят. Снимка: Guliver / iStoock
Критиката сама по себе си нанася травма, а в присъствие на други хора се приема още по-болезнено от детето. За него не е така страшно, че е направило нещо лошо, колкото че се е разчуло. Забележката, която е направена тактично и деликатно, поражда желание да се поправи. Критикуването му пред околните го унижава.
Като критикувате, трябва да кажете и да покажете какво точно очаквате то да направи. Това е родителската мъдрост. Доброжелателно и без излишни нравоучения, да измислите заедно вариант и ефективно решение на проблема.
Не е добра идея да задълбочавате чувството на вина у детето като безкрайно му припомняте грешки, които то е допуснало в миналото. Това го обижда и потиска самочувствието му.
На никой не му е приятно да слуша за собствените си грешки и недостатъци. Затова и детето ще побърза да прекрати този разговор и ще се затвори в себе си. Постъпката трябва да се обсъди веднъж – после темата се затваря.
С критиките не бива да се прекалява. Добре е много по-често да хвалим детето, отколкото да го критикуваме.
Според психолозите на 1 критика трябва да има 7 похвали. Само така детето ще повярва в собствените си сили и ще намери възможност да поправи грешките си.
Критиката безспорно е нужна, но тя винаги поражда желание у човек да се оправдава. И това е естествено. Всяко обвинение се нуждае от защита. Отбраната е обратната страна на критиката. В това е опасността. Докато всяка похвала е приятна и предразполага към бъдещ диалог.
Затова, критикувайте с мярка. Важно е детето да приеме посланието какво се иска от него. Намерете подходящия тон, подберете точните думи, дайте предложения ...
И най-важното. Винаги изтъквайте колко много го обичате.
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари